Hebrews 1

1 a Б ог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,

2 b в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете

3 c и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините

4 d и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.

5 e Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?

6 f Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.

7 g За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;

8 h а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.

9 i Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.

10 j И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;

11 k те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;

12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.

13 l А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?

14 m Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
Copyright information for BulOrth